Модерният човек

Човеко горд, зомбиран и модерен,
нима е пътят ти прекрасен, висш?
В компютър, в телевизор тъпо вперен,
дали съзнаваш накъде вървиш?

Сред шум суетен, с поглед луд, изцъклен,
доколко вдъхваш ти природността?
Дочуваш ли как бобът благо къкри?
И как въздиша тъжно есента...

Обсипан с дрехи, с глезотии модни,
с отрови и изкуствени храни,
защо изтръгваш корените родни?
Защо сечеш дървото си, кажи!

И ако този свят на технологии,
угасне и се срине в пропастта,
дали ще можеш огън да запалиш,
да посадиш дръвче или лоза?...

Марин Тачков
декември 2017 г.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Мои стихове в учебник, помагало и тетрадка на издателство "Анубис"

Моите родители