Понякога мисля

Понякога мисля за хората клети,
измъчени, бедни, неволни.
И чужди на властните вълци и псета,
на страсти партийни и болни...

Ех, вижте - отвъд кухи европрограми -
светът се руши и загива!
Не вярвайте в новите благи измамници,
ядящи, ръмжащи щастливо!...

Какво ли остава на хората странни,
несклонни към власт, проституция,
към дрога, престъпност, грабежи без граници? -
Да гледат живота - как куца?...

Какво ли тук може човек да направи,
да каже накратко и волно -
на глухите, мощни, позорни огради?...
Освен да напсува просторно...

Марин Тачков
ноември 2017 г.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Мои стихове в учебник, помагало и тетрадка на издателство "Анубис"

Изображение
  Вчера получих авторските си бройки от издателство "Анубис", откъдето са оценили и включили мои произведения за деца в учебник, помагало и учебна тетрадка... Радвам се да видя мои стихове заедно с творби /или откъси от творби/ на класици като Вазов, Елин Пелин, А. Каралийчев, Асен Босев, Багряна, Ем. Станев, Валери Петров, Радичков и др.!...   В учебника по български език за втори клас на "Анубис" В учебно помагало по български език за първи клас на "Анубис"     В учебно помагало по български език за първи клас на "Анубис" В учебна тетрадка по български език за втори клас на "Анубис"
Прочетете още

Моите родители

Ах, моля - с моите родители недейте да се подигравате! - Дори по-много да тежите, да светите с модерни нрави... А те - смирени, скромни селяни - за хляба цял живот са блъскали. И в партия не са се клели. Не търсели удобни връзки... Природни, близо до земята, не се стремели към охолства. Не са живели хвърковато, с блажени градски удоволствия... Ах, моля ви - ако сте хора! Недейте много да ръмжите - високомерно и позорно - към мен и моите родители!... Марин Тачков декември 2017 г.
Прочетете още

Модерният човек

Човеко горд, зомбиран и модерен, нима е пътят ти прекрасен, висш? В компютър, в телевизор тъпо вперен, дали съзнаваш накъде вървиш? Сред шум суетен, с поглед луд, изцъклен, доколко вдъхваш ти природността? Дочуваш ли как бобът благо къкри? И как въздиша тъжно есента... Обсипан с дрехи, с глезотии модни, с отрови и изкуствени храни, защо изтръгваш корените родни? Защо сечеш дървото си, кажи! И ако този свят на технологии, угасне и се срине в пропастта, дали ще можеш огън да запалиш, да посадиш дръвче или лоза?... Марин Тачков декември 2017 г.
Прочетете още