Човеко горд, зомбиран и модерен, нима е пътят ти прекрасен, висш? В компютър, в телевизор тъпо вперен, дали съзнаваш накъде вървиш? Сред шум суетен, с поглед луд, изцъклен, доколко вдъхваш ти природността? Дочуваш ли как бобът благо къкри? И как въздиша тъжно есента... Обсипан с дрехи, с глезотии модни, с отрови и изкуствени храни, защо изтръгваш корените родни? Защо сечеш дървото си, кажи! И ако този свят на технологии, угасне и се срине в пропастта, дали ще можеш огън да запалиш, да посадиш дръвче или лоза?... Марин Тачков декември 2017 г.
Коментари
Публикуване на коментар